Западната част на страната е известна с някои области, между които се нарежда и пернишката. В нейните предели влиза село Чуковец, което е разположено в Радомирското поле в неговите югоизточни точки. Административно принадлежи пак към община Радомир, а и трите града в лицето на Дупница, Радомир и Перник са близо. Дистанцията до тях е съответно 18, 15 и 24 км, поради което придвижването до тях не отнема много време с автомобил или автобус. Мраката е старото и древно име на района, за който се счита, че е представлявал дъно на езеро. Река Арката минава наблизо, а името на региона е дадено в резултат на често образуващите се мъгли. Освен употребата на автомобили, връзката с района е достъпна и посредством железопътния участък София – Дупница. Ако пътуваме с автомобил, трябва да се излезе на магистралата София – Кулата, а влакът предвижда спиране на гарата в селото. Магистралният възел е за Долна Диканя, а до столицата разстоянието е 55 км.
Двата цера в местността Градището и няколко вековни дървета непосредствено край Чуковец са обявени за природна забележителност, като това става по напълно официален път. Вековните дървета са всъщност дъбове от типа зимни, а тяхното местоположение е местност с името Свети Димитър. Ако искаме да научим повече за селото и къде е споменато на първо място, е необходимо да отидем до библиотеката с име Кирил и Методий и да се заровим в ориенталския архив. Христо Гандев е един от първите историци, които дават сведения за населеното място в труд, който се занимава с преброяване на населението по време на турското робство. Така през 1505-та година е извършено първото преброяване на местните жители, а до 1396-та година селото съществува до падането на Втората българска държава от османците. Крепостта Градище е унищожена от турците, но нейното съществуване именно стои в основата на селото като част от България през тогавашния период. През 1225-та година страната се управлява от цар Михаил Шишман, който постановява към нея да се прикрепи кула за наблюдение. Преди близо две столетия трите или четири махали, образуващи селото, се съединяват в едно общо селище.
Допреди един век жителите на Чуковец се е налагало да изминават с пешо ходене разстоянието до Дупница, за да отиват на пазар. По същия начин са се придвижвали и поради нуждата да посещават учебното заведение или лекарския кабинет. И макар че Перник е много близо, явно за местното население поне тогава това не е от особено голямо значение. Ето защо хората директно се насочват към София. Албанци от столицата стават първите учители на това радомирско село в производството на боза. По този начин то е първото, което се прочува в околията с тази напитка. Този занаят навлиза някъде през 1900-та година, а само две десетилетия по-късно много от хората от селото отиват в различни градове и така установяват своите корени. Станчо Кленовски и Благой Мотев са едни от първите производители на боза, а техният колега Васил Вайзев също започва да произвежда напитката. Днес бозата продължава да е подходяща на закуска при консумацията на тестени изделия.
